Форум » Църковна история » Ориген и ранната Църква » Ответить

Ориген и ранната Църква

Търсещ: Интересувам се от историята на ранното Християнство. Във форума на "Двери" имаше тема за Ориген и мястото му в историята на Църквата, но изказаните мнения ми се сториха противоречиви. Можете ли вие да кажете нещо по въпроса? Темата в "Двери на Православието" ТУК.

Ответов - 3

Orthodox: Когато от днешна перспектива се занимаваме с разглеждане на живота и делото на Ориген, ние трябва да имаме в пред вид един много важен факт. В епохата на ранното Християнство, която обхваща периода от основаването на Църквата до първия Вселенски събор (Никея, 325г.), са съществували предпоставки за различни възможни разгръщания в сферата на философията и богословието. Това е един период на бурна мисловна динамика, която започва да се канализира едва след официалното признаване на Християнството в Римската империя и институционализирането на Църквата. През I-ви и началото на II-ри век сл. Хр., са били създадени малко на брой и не големи по обем богословски съчинения. Те нямат за цел задълбочено изследване на догматическата проблематика, а представляват отговор на конкретни нужди на църковната общност от онова време. Повечето от тях са послания (писма) до отделни личности и църковни общини, каквито са съчиненията на св. Климент Римски и св. Игнатий Антиохийски. Други са апологии, целящи да защитят Христовата вяра от нападките на езичниците. Трети са изобличения, насочени срещу ересите. А има и някои преразказващи видения и мистични преживявания (напр. прочутия "Пастир" на Ерм). Едва към края на II-ри, началото на III-ти век започват да се появяват богословски съчинения, които имат за цел да дадат едно цялостно, изчерпателно и разционално аргументирано изложение на Християнската вяра, обхващайки в едно всички нейни аспекти - триадологичната, христологичната, пневматологическата, антропологическата, сотериологическата и есхатологическата проблематика. Първото съчинение, което се стреми да изясни детайлно всички тези богословски проблеми е написания от Ориген ок 215 г.сл.Хр. трактат "За Началата". Пишейки това съчинение, той не е имал зад гърба си решенията и догматичните формулировки на Вселенските събори. Ето защо, творчеството му не бива да се оценява прибързано. Неговото дело е гарантирало високата философска изходна база за по-нататъчното развитие на Православното богословие. Всички свети отци на Църквата са познавали съчиненията на Ориген и са се отнасяли към него с уважение. Нека цитираме само думите на голямото Православно светило св. Йоан Златоуст: "неблагочестиво е да оскърбяваме отколе умрял, да възставаме против присъдата на старите отци и да отхвърляме одобреното от тях", а за съчиненията на Ориген, същият светец казва: "това, както и другите съчинения на този отец, могат да бъдат твърде полезни за църквата, и тези, които осъждат подобни книги, безчестят и това, което в тях се говори". Но все пак четенето на Ориген би могло да бъде и опасно за онези, които нямат сериозна подготовка по Православно богословие. P.S. Що се отнася до цитираната от вас дискусия във форума на "Двери.бг", личи си, че никой от участниците не е чел съчинения на Ориген, а само очерзи по Църковна история...

Търсещ: И все пак, това което ме интересува е, има ли наистина учение за трансмиграцията в написаното от Ориген или не? .

Orthodox: Аз не бих искал да коментирам подробно тази тема, тъй като, както вече казах, тя би могла да стане изкушение за неукрепналите във вярата. Но понеже вече отправих критики към форумниците от "Двери.бг", в т.ч. към техните модератори и администратори (за единия от които наскоро дочух, че бил и преподавател в Богословски факултет), то ще цитирам думите на самия Ориген. Всички цитати са от Първа книга на "За Началата": Първо, нека имаме в пред вид, че самия Ориген заявява, че не изказва догми, а говори с известна доза несигурност. В началото на шеста глава от книга първа на "За началата", той пише: "Впрочем, и ние говорим за тези предмети с голям страх и, наистина, по-скоро изследваме и разсъждаваме, отколкото да утвърждаваме нещо като определено и несъмнено." Относно апокатастасиса, в същата глава, той пише следното: "Този край, когато всичко ще се покори на Христа, когато смъртта – последния враг – бъде унищожена, когато Христос предаде царството на Бога Отца (срав. І Кор. 15:26-28), този край, мисля аз, е възвръщането на всички неща към съзерцание на тяхното начало. И тъй като краят винаги е подобен на началото, ето защо, както всичко има един край, така, длъжни сме да предположим, всичко има и едно начало, и както един край предстои на множеството неща, така и от едно начало са произлезли различията и разновидностите, които, по Божията благост, чрез покорението на Христа и единството със Светия Дух, отново са призвани към един край, който е подобен на началото – т.е. призвани са всички, които ще се преклонят пред името Христово в знак на своята покорност. И това са (всички) тези, които обитават небето, земята и преизподнята, а в тези три названия е оказана цялата вселена – т.е. всички тези същества, които, произлезли от едно начало, според заслугите си били разделени на различни чинове..." По-нататък, един от текстовете (пак от същата глава), който се тълкува, като препратка към учението за трансмиграцията е следния: "Във всеки случай, както в продължение на видимите и времевите векове, така и в продължение на невидимите и не-времевите, всички същества се разпределят съобразно мярата, реда и достойнството на собствените им заслуги. Някои от тях достигат невидимото и вечно битие още в първите, други в следващите, а някои едва в последните времена, при това по пътя на големи и тежки страдания и, така да се каже, многовековни, най-сурови изправления, под действието (наставлението) първо на ангелските чинове, после и на по-висшите степени, постепенно възкачвайки се към небето, преминавайки през известно изпитание от всеки чин на небесните сили. Оттук, мисля аз, напълно последователно може да се направи извода, че всяко разумно същество, прехождайки от един чин в друг, постепенно може да премине (от своя чин) във всички останали и от всички – във всеки отделен чин..."



полная версия страницы