Форум » Богословие » Вяра и разум » Ответить
Вяра и разум
Orthodox: "А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда. Чрез нея бидоха засвидетелствувани древните. Чрез вяра проумяваме, че вековете са устроени по Божия дума и че от невидимото произлезе видимото." (Евр. 11:1) Православната вярата не е простото съгласие с някакво хипотетично твърдение от рода – "съществува едно висше Същество, което ние наричаме Бог". Тя не е, също така, облог на човека със самия себе си за това – има ли безсмъртие или не. Вярата, казва апостол Павел, е "разкриване на онова, що се не вижда". В отношението на човека към невидимия свят, вярата се явява същото, каквото е сетивното възприятие по отношение на материалния свят. Вярата е непосредствено преживяване на Божественото от човека. Тя е реален опит за свръх-сетивното. Тази мисъл изразява и великия църковен учител св. Иоан Златоуст с думите: "Вярата е съзерцание на неявното и води към такова пълно убеждение в невидимото, като във видимото". За същото говори и св. Теофил Антиохийски: "... както телесните очи у зрящите хора виждат предметите от земния живот ... точно така ... очите на душата виждат Бога". Съществуването на неверието в света ни най-малко не поставя под съмнение опита, който носи вярата, защото, както някои хората с помрачено зрение не виждат светлината на слънцето, така, има и такива, духовните очи на които са помрачени от греховете и злите дела. Тъй като вярата сама по себе си представлява непосредствен опит, тя не може да бъде отделена или противопоставена на знанието. Щом всяко знание се основава на опита, то напълно истинно е твърдението, че и вярата води към познание. При това, последното се явява познание от най-висша степен. Както казва авва Евагрий: "Познанието идващо от вън ни разкрива природата на материалните вещи; познанието, което ражда благодатта Божия, представя нещата пред непосредственото съзерцание на мисълта и ума възприема тяхната същност". Вярата и знанието, според Православните разбирания, са тясно свързани и с добродетелта. За взаимоотношението между знание и добродетел, св. Василий Велики казва: "знанието произхождащо от людете (човешката мъдрост), укрепва, чрез упражнение и внимание, а знанието, родено от Божията благодат, се усилва от праведния живот, незлобието и милостта" и още "първото знание е достъпно и за страстните люде, а второто може да бъде възприето само от безстрастните – тези които по време на молитва съзерцават същностното сияние на собствения си ум". Човек не е способен със собствени сили да познае Бога. Бог е трансцедентен не само на всяко сътворено битие, но Той е отвъд всички понятия и представи на човешкия интелект. Да искаме да обхванем Бога в понятия е все едно да се опитваме да вместим огромен кораб в чаша вода. Не може крайното да побере в себе си безкрайното. Но между човешката душа и Бога съществува неразривна връзка. Христос казва, че Царството Боже е във всеки от нас. Уви, мнозина просто не Го забелязват, защото умовете им са заети изцяло с мисли за земните неща, от които не им остава време да помислят и за Божественото. Така, както вярата е израз на личния духовен опит на човека, а не чисто формалното приемане на определени догматически формули, така и задълбоченото разбиране на Свещ. Писание, което съдържа учението на нашия Господ Иисус Христос, се постига не само чрез изучаването на богословските текстове и коментари на светите отци на Църквата, но изисква и лични усилия от страна на човека. Той трябва ежедневно да размишлява върху учението на Господа, подобно на псалмопевеца, който казва: "в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем" (Пс. 1:2). И не само да разсъждава, но също така трябва да се стреми и да приложи това учение в своя живот.
Ответов - 2
papa_sevich: изъ първото послание на Св. ап. Павелъ до Коринтяни, 13. гл. 1. Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щомъ любовъ нямамъ, ще бъда медъ, що звънти, или кимвалъ, що звека. 2. Да имамъ пророчески дар и да зная всички тайни, да имамъ пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместямъ, - щомъ любовъ нямамъ, нищо не съмъ. 3. И да раздамъ всичкия си имотъ, да предамъ и тялото си на изгаряне, - щомъ любовъ нямамъ, нищо ме не ползува. 4. Любовта е дълготърпелива, пълна съ благостъ, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, 5. не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, 6. на неправда се не радва, а се радва на истина; 7. всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. 8. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанатъ, ако са езици, ще замлъкнатъ, ако са знание, ще изчезнатъ. 9. Защото донейде знаемъ и донейде пророчествуваме; 10. но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне. 11. Когато бяхъ младенецъ, като младенецъ говорехъ, като младенецъ мислехъ и като младенецъ разсъждавахъ; а като станахъ мъжъ, оставихъ младенческото. 12. Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидохъ познатъ. 13. А сега остават тия три: вяра, надежда, любовъ; но по-голяма отъ тяхъ е любовта.
Orthodox: Ето какво казва и св. Максим Изповедник: "Душата никога не ще може да се устреми към познанието на Бога, ако Сам Бог не снизходи, не я докосне и не я издигне при Себе Си. Защото човешкият ум няма сили да се възнесе толкова, че да постигне дори частица от Божественото Сияние, ако Сам Бог не го издигне (доколкото е възможно да бъде възнесен човешкият ум) и не го озари с Божествените (Си) лъчи" Глави за богословието и домостроителството на Въплъщението на Сина Божий: I.31
полная версия страницы