Форум » Богословие » Опитът на светците » Ответить

Опитът на светците

Orthodox: Същността на Бога е непостижима за човешкия разум, но за нас са достъпни Неговите творчески и благодатни действия, които се проявяват съответно: а/ в сътворението на видимите неща; б/ като духовната благодат, която вярващите получават чрез молитвата и чрез участие в църковните тайнства. Нищо и никой не може да има участие в Божествената същност освен единосъщната и неразделна Св. Троица – Отца, Сина и Светия Дух. Но ние можем да бъдем причастни към енергията на тази същност. Енергията, която, по думите на св. Григорий Палама, Архиепископ Солунски, е около същността и която низхожда от нея. Тази енергия е Божията благодат, в която участват вярващите; Божествените Любов, Мъдрост и Истина. Посредством съзерцание на творенията, човек получава знание за творческата енергия на Бога. Но това познание е частично и непълно. Св. Григорий Палама поставя акцента върху непосредствената духовна практика и опит. Основата на тази практика е постоянното повтаряне на Иисусовата молитва. Защо непосредственото участие в Божествения Живот е нещо, което не може да бъде постигнато със средствата на разума, а единствено чрез постоянно очистване на сърцето. Както казва сам Господ Иисус Христос: "Блаженни чистите по сърце, защото те ще видят Бога" (Мат. 5:8). Чрез упражняването в Иисусовата молитва, човек постепенно отдръпва ума и сърцето си от всички страсти, от всички телесни образи, дори от всички мисли, разсъждения, образи на въображението, мечтателство и така превръща душата си в празен съд, готова да приеме благодатта на Св. Дух. Това е преживяване, което, по думите на всички светии, които са били сподобени с него, не подлежи на словестно описание. Тук трябва да отбележим, че св. Григорий Палама се противопоставя на всякаква субективна мистика, която по негово време, както и днес е била разпространена сред католиците. Той предупреждава, че всички видения по време на молитва, са дяволски изкушения, тласкащи ни към изпадане в прелест. Това са заявили още древните отци на Православието. Например, св. Диадох Фотикийски съветва монасите със следните думи: "Внимавай, боголюбителю с грижа и познание. Ако се случи така, че когато си зает с молитвено дело, видиш светлина или огън, извън или извътре, или нещо което наподобява вида на Христос или ангел, или на някой от светците, не го приемай, ако не искаш да пострадаш." За какъв духовен опит става въпрос тогава? Св. Василий Велики говори за неизразимостта на исихасткия духовен със следното вдъхновено слово. "Неизказуеми в пълнота и неописуеми са мълниеносните озарения на божествената красота; нито думите могат да изразят това, нито слухът да го обхване. Може ли да бъде назован блясъкът на денницата, или светлината на луната, или сиянието на слънцето – а всичко това е недостойно за уподобяване на славата, и в сравнение с истинската светлина, стои по далече от нея, отколкото дълбоката нощ и най-непрогледната тъмнина от дневната светлина. Когато тази красота, незрима с телесните очи, а постижима единствено чрез душата и мисълта, озарявала някого от светиите, и ги озарявала с непоносимо желание; то, отвратили се от тукашния живот, те говорили: "Горко мене, че пребъдвам в Мосох" (Пс. 119:5); "кога ще дойда и ще се явя пред лицето Божие!" (Пс. 41:3). И още: "Желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро" (Фил. 1:23); и отново: "душата ми жадува за Бога силний, живий" (Пс. 41:3); а също: "сега отпускаш Твоя раб, Владико" (Лук. 2:28). Отегчени от този живот като от тъмница, колко неудържими са били в устремяването си към Бога тези, до чиито души се е докоснало Божественото желание. Поради никога ненасищащото се желание да съзерцават Божествената красота, те са молели съзерцанието на Божията красота да продължи в целия вечен живот."

Ответов - 0



полная версия страницы