Форум » Исихазъм » За благодатните действия на Иисусовата молитва » Ответить

За благодатните действия на Иисусовата молитва

Orthodox: Из книгата "Забележителен разказ за благодатните действия на Иисусовата молитва", издание на монастира св. Пнаталеймон (Атон, 1900 г.): "Преди всичко пристъпих към отсичането на сърдечните нечистоти; по наставленията на св. Симеон Нови Богослов, насочих своя ум навътре в себе си, където се намира сърцето, слушайки неговото биене. По наставлението на св. Григорий Синаит, въведох в себе си молитвата заедно с диханието, т.е. – вдишвайки въздух, казвах (на ум): “Господи Иисусе Христе”, а издишвайки въздуха (пак на ум) – “помилуй мене грешния”. Отначало се занимавах така по час и по два на ден; после все по-често, а накрая почти целия ми ден преминаваше в това занимание.Четенето на “Добротолюбието” все повече и повече ме предразполагаше към прилежното упражняване на молитвата, така че целият ми ум беше зает единствено с нея и в това намирах утеха и спокойствие. Скоро започнах да чувствам различни усещания в сърцето и ума. Понякога чувствах сладостен кипеж вътре в мен, а в душата ми беше такава радост, лекота, свобода, че аз цял се изменях и се намирах във възторг. Друг път, в сърцето ми пламваше гореща любов към Иисуса Христа и към всяко Божие създание; тогава всеки човек, струва ми се, бих прегърнал и разцелувал, и в това време от очите ми се стичаха сладки сълзи на благодарност към Господа, проявяващ Своята милост към мене, окаяния грешник...." Мой превод от руски, по фототипното издание на монастира Параклит (Оропос Аттикис, 1991).

Ответов - 3

zara_83: насочих своя ум навътре в себе си, където се намира сърцето, слушайки неговото биене. По наставлението на св. Григорий Синаит, въведох в себе си молитвата заедно с диханието, т.е. – вдишвайки въздух, казвах (на ум): “Господи Иисусе Христе”, а издишвайки въздуха (пак на ум) – “помилуй мене грешния бихте ли ми обяснили това упражнение по какво се различава от медитацията,йогата и източните култове. Питам,защото преди да стана християнка съм се занимавала с подобни източни практики и знам,че истинската молитва е нещо съвсем различно от окултните занимания идващи от Изтока.

Orthodox: Радвам се, че задаваш този въпрос! Върху него има някои чудесни забележки на архимандрит Софроний Сахаров. Ето някой от тях: "Най-недопустимо е смесването на Иисусовата молитва с йогата, с будизма или дори с “трансценденталната медитация” и други подобни практики. Тези учения се различават радикално от християнството по това, че в основата на нашия живот е Откровението за личния Бог: АЗ СЪМ. Всички други пътища отклоняват ума на човека от личните взаимоотношения между Бога и молещите се към областта на един абстрактен свръхличностен Абсолют, към обезличаваща аскетика." "Пътят на нашите отци изисква силна вяра и дълготърпение, докато съвременниците ни искат да грабнат всички духовни дарове, дори и непосредственото съзерцание на Абсолютния Бог, с натиск и за кратко време. Нерядко сред тях се среща склонност да се прокара паралел между Иисусовата молитвата и йогата или “трансценденталната медитация”, и тям подобни. Смятам за необходимо да посоча опасността от такава заблуда – опасността да гледаш на молитвата като на най-просто и лесно “техническо” средство, водещо до непосредствено единение с Бога. Смятам за необходимо категорично да подчертая радикалното различие между Иисусовата молитва и всички останали аскетически теории. Заблуждават се всички онези, дето се стремят да "съблекат" ума си от всичко преходно, относително, за да прекрачат по този начин през някакъв невидим праг, да осъзнаят своето безначалие, своето “тъждество” с Извора на всичко съществуващо; за да се завърнат при Него, безименния свръхличностен Абсолют; за да разтворят в океана на свръхразумното дори своята личност, като погрешно смесват последната с индивидуализираната форма на природното съществуване. Аскетическите усилия от подобен род са дали на някои възможност да се издигнат до свръхразумно съзерцаване на битието, да изпитат някакъв мистичен трепет, да познаят състоянието на мълчание на ума, когато той излиза извън пределите на времевите и пространствените измерения. При подобни опити човек може да изпита покоя на откъсването от постоянно променящите се явления на видимия свят; да разкрие в себе си свободата на духа и да съзерцава умната красота. Крайното развитие на такава свръхличностна аскетика е довело мнозина до откриване на божественото начало в самата природа на човека, до тенденцията на самообожаването, лежащо в основата на голямото Падение; да прозрат в себе си някаква “абсолютност”, която по същество не е нищо друго, освен отражение на Божията Абсолютност в създадения по образ; да изпитат влечение към връщане в състоянието на покой, в което човек бил пребивавал до появата си в тоя свят; във всеки случай след опита на откъсването може в ума да се роди този род мисловна аберация. В случая не си поставям за цел да изброя всички форми на интелектуално съзерцание, но ще кажа от моя собствен опит, че Истинният Бог, Живият Бог, т.е. Този, Който е “О ONTOS ON”, - липсва в тези състояния. Те са резултат от природния гений на човешкия дух в сублимираните му движения към Абсолюта. Всички съзерцания, постигани по този път, са самосъзерцания, а не Богосъзерцания. В тези положения ние разкриваме за себе си все още тварната красота, а не Първо-Битието. И във всички тях няма спасение за човека".

miroslav1975: Здравейте ! Интересувам се от исихастките методи за обожение. Искам да попитам, упражняващият Иисусовата молитва мирянин как трябва да организира светския си живот ? Трябва ли да ходи на църква редовно ? Къде има в България духовници или монаси, които да помагат със съвети ?



полная версия страницы